1 июн. 2025 г., 14:25

Паралелни светове

256 0 0

Колко искам в очите си да виждам тесни улички, паважни,
детска топка до гърдите си да стискам, да подвикам и да тичам.
Паважът да е целият ми свят насреща, парещ в босите  крачета,
колко искам да съм вечен, не от спомени, а в детето!

Често сутрин ставам за игра, от вечерта играта да играя днес,
вътре в себе си забравям, че пораснал съм с години вече!
Будя вярата в сърцето, с нея двамата да спрем времето,
не престава вяра да ме чака, мен детето,  скрила се в кюшето!

Колко искам да се върна в този свят, оставен
с тези стари детски пакости, запазени и днес в тайни!
Сякъш някой в стоп на кадър е оставил улици, паважи, тротоари,
пожълтели снимки черно-бели, съживяват се в хлапаци, стари...

Детето в мен живее вечно с машината на времето,
моли ми света да не оставям спрялото си детство.
После броди по  светове паралелни,
за да търси днеска от календара вечност...

Пан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Тихомиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...