25 ene 2016, 19:58

Паралелности

  Poesía
698 1 0

Чистата любов се къпе във поезия,
а чистата поезия - в чиста болка.
Но болните души крепят се на протези,
които ни напомнят точно колко 

 

"съзнателен" е всеки грешен избор,
когато спусъка натискаме с автоматизъм.
Събития доизграждаме и давим
невинните в океан от мистицизъм.

 

А може би невинни всъщност няма - 
само своята вина неосъзнали.
В очакване навреме, че ще ни събудят,
за да не паднем в жертва на "идеали".

 

Заложени във всяко подсъзнание,
с идеята да проектираме безкрайно
във времето все същите послания
и символи на обществата тайни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Константин Дренски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...