Чистата любов се къпе във поезия,
а чистата поезия - в чиста болка.
Но болните души крепят се на протези,
които ни напомнят точно колко
"съзнателен" е всеки грешен избор,
когато спусъка натискаме с автоматизъм.
Събития доизграждаме и давим
невинните в океан от мистицизъм.
А може би невинни всъщност няма -
само своята вина неосъзнали.
В очакване навреме, че ще ни събудят,
за да не паднем в жертва на "идеали".
Заложени във всяко подсъзнание,
с идеята да проектираме безкрайно
във времето все същите послания
и символи на обществата тайни.
© Константин Дренски Все права защищены