10 ene 2010, 12:56

Паранормалното

  Poesía » Otra
1.1K 1 2

               Душата ми скърби, сърцето ми кърви,

               ала никой не ме разбира как съм дори,

               животът безполезен, от духове обзет,

               и в мелодията на съня заспивам превзет!   

 

 

                Сънувам тъмни стаи, пълни с мистичност,

                от кошмари болест хванах...

                пак онази кървава жена взела е мотика в ръце

                и ме буди потен до ушите посред нощ на колене!

 

 

 

                Няма ли кой да ме спаси от този ад?

                Няма ли кой да ме отърве от лапите на духа ù?

                Отивам аз с нож в ръце в кухнята позната и с

                въздишка припадам, щом видях нея до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Давидов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това са твоите детски страхове и фантазйи, скоро ще изчезнат защото ти вече си голям. Но иначе добре си ги предал във стихото си.
    Продължавай напред!
  • Доста странна творба, с доста болка и борбеност! Браво, но според мен заглавието не е на място и все пак е страхотна творба! Виждам напредък!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...