10 янв. 2010 г., 12:56

Паранормалното

1.1K 1 2

               Душата ми скърби, сърцето ми кърви,

               ала никой не ме разбира как съм дори,

               животът безполезен, от духове обзет,

               и в мелодията на съня заспивам превзет!   

 

 

                Сънувам тъмни стаи, пълни с мистичност,

                от кошмари болест хванах...

                пак онази кървава жена взела е мотика в ръце

                и ме буди потен до ушите посред нощ на колене!

 

 

 

                Няма ли кой да ме спаси от този ад?

                Няма ли кой да ме отърве от лапите на духа ù?

                Отивам аз с нож в ръце в кухнята позната и с

                въздишка припадам, щом видях нея до мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Давидов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Това са твоите детски страхове и фантазйи, скоро ще изчезнат защото ти вече си голям. Но иначе добре си ги предал във стихото си.
    Продължавай напред!
  • Доста странна творба, с доста болка и борбеност! Браво, но според мен заглавието не е на място и все пак е страхотна творба! Виждам напредък!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...