Jan 10, 2010, 12:56 PM

Паранормалното 

  Poetry » Other
791 1 2

               Душата ми скърби, сърцето ми кърви,

               ала никой не ме разбира как съм дори,

               животът безполезен, от духове обзет,

               и в мелодията на съня заспивам превзет!   

 

 

                Сънувам тъмни стаи, пълни с мистичност,

                от кошмари болест хванах...

                пак онази кървава жена взела е мотика в ръце

                и ме буди потен до ушите посред нощ на колене!

 

 

 

                Няма ли кой да ме спаси от този ад?

                Няма ли кой да ме отърве от лапите на духа ù?

                Отивам аз с нож в ръце в кухнята позната и с

                въздишка припадам, щом видях нея до мен!

© Даниел Давидов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това са твоите детски страхове и фантазйи, скоро ще изчезнат защото ти вече си голям. Но иначе добре си ги предал във стихото си.
    Продължавай напред!
  • Доста странна творба, с доста болка и борбеност! Браво, но според мен заглавието не е на място и все пак е страхотна творба! Виждам напредък!
Random works
: ??:??