Докосваш снега със ръката си
и усещаш ледените мънички кристалчета.
А споменът разкъсва душата ти
на изграждащите я безброй парчета.
Парчета, запечатали болката
дълбоко във своята същност,
станала част от решетката,
създала твоята външност...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Симона Кръстева Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
Освен да повторя Станислав, друго не ми остава. Страхотно!