Парче от лятото
Ослепял от жегата, денят съблече прашната си риза
и се отпусна в хладното на залез окъснял.
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти. Да съм без тебе - посред лято!
Без очите ти... Без мънистата на твоя смях и любовта ти.
Повява вятърът и той осиротял дошъл във тихото ми тъмно
да потъгува заедно със мен (нали е мой приятел).
Намята ме със синя вечер и ми прошепва с твоя глас:
"Недей да плачеш, Тасо!"
Ухае на липи и мащерка, звездите ръсят бяла нежност,
а дърветата с прозрачните пижами на луната,
преплели клони, тихичко заспиват.
И сънуват птици, хвърчила и лято.
Разливам се на стихове и закъснели думи
и е толкова тихо, че чувам сърцето си.
Свита в черупката на раковина, плаче душата ми,
неуспяла да превърне любовта ти във бисер.
© Тасо Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
И е толкова тихо,че чувам сърцето си...
Тази вечер чух своето. -
Потопих се... Вдъхнах...
-
toxin (Таня ):,
Dark-emi (Елора ):,
Oxyuranus-mikrolepid (Тай Пан ):,
sisi6571 (Светла Илиева):,
contessa (Светла Асенова):,
zelenvik (Виктор Кръстев):,
Lily-rusalka (Лиляна Чолакова):,
Благодаря Ви! -
И отново ще дойде лято, Тасо! Чудесна поезия!
-
Не спирай да се разливаш на стихове и думи,защото докато те чета наистина чувам сърцето си...ЧЕСТИТА КОЛЕДА!
-
Нежна, красива тъга!! Докосващо!!
-
Нещо точно такова ми се искаше да прочета ...
Благодаря ти! -
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти.
!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
а дърветата с прозрачните пижами на луната,
преплели клони, тихичко заспиват.
И сънуват птици, хвърчила и лято.
Разливам се на стихове и закъснели думи
и е толкова тихо, че чувам сърцето си."
Просто поезия, поезия, която се усеща със сърцето!