Парче от лятото
Ослепял от жегата, денят съблече прашната си риза
и се отпусна в хладното на залез окъснял.
Притихнал, ослепях без брод през нищото и аз.
От липсата ти. Да съм без тебе - посред лято!
Без очите ти... Без мънистата на твоя смях и любовта ти.
Повява вятърът и той осиротял дошъл във тихото ми тъмно
да потъгува заедно със мен (нали е мой приятел).
Намята ме със синя вечер и ми прошепва с твоя глас:
"Недей да плачеш, Тасо!"
Ухае на липи и мащерка, звездите ръсят бяла нежност,
а дърветата с прозрачните пижами на луната,
преплели клони, тихичко заспиват.
И сънуват птици, хвърчила и лято.
Разливам се на стихове и закъснели думи
и е толкова тихо, че чувам сърцето си.
Свита в черупката на раковина, плаче душата ми,
неуспяла да превърне любовта ти във бисер.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тасо Всички права запазени
