20 jul 2012, 22:01

Парченце мечта 

  Poesía » De amor
506 0 2

Когато се завърнеш бос и гладен,

ще ти подам парченце от мечтата си.

Недей да я отблъскваш с жест досаден -

ще стигне да нахраниш самотата си.

 

Последното парченце ми остана.

Мечтата си раздавах на мнозина.

А те крещяха : „ Рáзпни я!” „Осанна!”

Обезглавиха я на гилотина...

 

Отломките събирах търпеливо.

В самотна нощ зарових ги в полето.

Дръвче израстна – странно и красиво.

Без страх, без жал го изгориха клето.

 

Разпръснах пепелта му над морето.

На дъното събра се – в раковина.

Вълна ми я подхвърли във нозете.

Целунах пясъка, преди да си замина.

 

От тая пепел си омесих пита.

Последното парченце ти подавам.

Частица от мечтата в него скрита

при мене да те върне се надявам...

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хубаво е че след тия метаморфози на мечтата накрая грее надежда.
    Ако сме последователни и вярваме безрезервно в мечтите те се сбъдват. Вярата ни ги възкресява даже от малки останки от пепел.
  • Красиво!!!
Propuestas
: ??:??