Парченце мечта
Когато се завърнеш бос и гладен,
ще ти подам парченце от мечтата си.
Недей да я отблъскваш с жест досаден -
ще стигне да нахраниш самотата си.
Последното парченце ми остана.
Мечтата си раздавах на мнозина.
А те крещяха : „ Рáзпни я!” „Осанна!”
Обезглавиха я на гилотина...
Отломките събирах търпеливо.
В самотна нощ зарових ги в полето.
Дръвче израстна – странно и красиво.
Без страх, без жал го изгориха клето.
Разпръснах пепелта му над морето.
На дъното събра се – в раковина.
Вълна ми я подхвърли във нозете.
Целунах пясъка, преди да си замина.
От тая пепел си омесих пита.
Последното парченце ти подавам.
Частица от мечтата в него скрита
при мене да те върне се надявам...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
