Парченце мечта

20.07.2012 г., 22:01 ч.

Поезия » Любовна

501 0 2

Когато се завърнеш бос и гладен,

ще ти подам парченце от мечтата си.

Недей да я отблъскваш с жест досаден -

ще стигне да нахраниш самотата си.

Последното парченце ми остана.

Мечтата си раздавах на мнозина.

А те крещяха : „ Рáзпни я!” „Осанна!”

Обезглавиха я на гилотина...

Отломките събирах търпеливо.

В самотна нощ зарових ги в полето.

Дръвче израстна – странно и красиво.

Без страх, без жал го изгориха клето.

Разпръснах пепелта му над морето.

На дъното събра се – в раковина.

Вълна ми я подхвърли във нозете.

Целунах пясъка, преди да си замина.

От тая пепел си омесих пита.

Последното парченце ти подавам.

Частица от мечтата в него скрита

при мене да те върне се надявам...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.