24 nov 2017, 16:29  

Парченцето от себе си изгубих!

  Poesía
812 10 18

На моите любими и непрежалими баба и дядо...

 

 

Едно парченце от сърцето си изгубих!

Дали е в блясъка на моите сълзи,

дали в уханието на чимшира се потули

или пък в детството остана да мълчи!

 

Тъй мъничко, а сякаш беше всичко,

навярно днес е в моята тъга!

Като красива, но ранена птичка

внезапно покосена от смъртта!

 

Потърсих... и парченцето намерих,

било е под купчи́нка пръст!

С любими хора спомени изрових,

боли, като разпъване на кръст!

 

Но днес си обещавам да ги срещам

във утрините, с първите лъчи!

В най-светъл дом от мисли да посрещам

и любовта им да пребъдва в мойте дни!

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила Иржи, много ме радваш, благодаря ти за хубавите думи!
    Веси, благодаря!
    Мариана, за мен е чест!
    Колко хубаво си го казал, Вел! Може би е точно така... благодаря ти!
  • Не си изгубила парченце от сърцето си, Руми, добавила си две парченца към него. Прекрасен стих, с обич и благодарност! Поздрави!
  • Много мило, нежно и топло посвещение, Руми! Присъединявам се и аз към колегите и те поздравявам!
  • В това море от поезия,която съм пропуснала,започвам от теб,Руми.Колко всичко е изящно и нежно при теб!И образно и въздействащо и ни правиш съпричастни с всяко твое преживяване!Всички думи вече са казани преди мен,затова приеми моето "възхищавам ти се"!!
  • Мили приятели, прегръщам ви и благодаря за хубавите думи, за подкрепата и насърчението! Бъдете много щастливи!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...