24.11.2017 г., 16:29 ч.  

Парченцето от себе си изгубих! 

  Поезия
581 9 19

На моите любими и непрежалими баба и дядо...

 

 

Едно парченце от сърцето си изгубих!

Дали е в блясъка на моите сълзи,

дали в уханието на чимшира се потули

или пък в детството остана да мълчи!

 

Тъй мъничко, а сякаш беше всичко,

навярно днес е в моята тъга!

Като красива, но ранена птичка

внезапно покосена от смъртта!

 

Потърсих... и парченцето намерих,

било е под купчи́нка пръст!

С любими хора спомени изрових,

боли, като разпъване на кръст!

 

Но днес си обещавам да ги срещам

във утрините, с първите лъчи!

В най-светъл дом от мисли да посрещам

и любовта им да пребъдва в мойте дни!

 

 

 

 

 

© Руми Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила Иржи, много ме радваш, благодаря ти за хубавите думи!
    Веси, благодаря!
    Мариана, за мен е чест!
    Колко хубаво си го казал, Вел! Може би е точно така... благодаря ти!
  • Не си изгубила парченце от сърцето си, Руми, добавила си две парченца към него. Прекрасен стих, с обич и благодарност! Поздрави!
  • Много мило, нежно и топло посвещение, Руми! Присъединявам се и аз към колегите и те поздравявам!
  • В това море от поезия,която съм пропуснала,започвам от теб,Руми.Колко всичко е изящно и нежно при теб!И образно и въздействащо и ни правиш съпричастни с всяко твое преживяване!Всички думи вече са казани преди мен,затова приеми моето "възхищавам ти се"!!
  • Мили приятели, прегръщам ви и благодаря за хубавите думи, за подкрепата и насърчението! Бъдете много щастливи!
  • Думи, казани с много обич и признателност. Много ми хареса, Руми!
  • Колко въздействащо! Толкова познати усещания, топлота и обич! Поздрави, Руми!
  • Накрая, някъде в далечината
    в края на житейският ни път
    ни чака стълба възвисена в небесата...

    По нея ще пристъпим в Светлината
    свободни от изтляващата плът!
    Едно след друго, все нагоре стъпалата
    с любимите ни ще ни съберат.
  • Първо те, после родителите ни, всички си отиват от нас и остават само спомените за тях. Поздрави!
  • Ооо, Руми.
    Любо е много прав.
    Поздравявам те.
  • Много човешки и затрогващ стих, Руми. Страшно ми хареса. Поставям в Любими!
  • Руми, поезията ти е топла, чиста и нежна, защото е писана със сърцето и затова въздейства толкова много на читателите. Поне при мен е така. Поздрави Руми!
  • Много ми хареса, Руми!
  • Руми,когато чета стиховете ти винаги в душата ми покълва онова живо зрънце което наричаме "спомени".Там където са образите и на най близките ни хора които вече не са сред нас.Но те идват в утрините с "първите лъчи"и нека и ние бъдем с тях.Усещам много признателност и доброта!
  • Мил, нежен стих за обичани хора. Усещам и аз като теб липсата. 🌼⚘
  • С искрена обич написано.
    И заглавието казва много...
  • Прекрасно посвещение си сътворила, Руми!... Дано един ден Бог да ни събере с покойните ни близки заедно да се радваме на Неговата любов!... Прегръщам те!
  • Ти си прекрасна, Руми - така чиста и топла е твоята поезия!
  • Много красиво посвещение! Радвам се, че съм първия, които може да те поздрави за хубавия стих, Руми!
Предложения
: ??:??