Парченцето от себе си изгубих!
На моите любими и непрежалими баба и дядо...
Едно парченце от сърцето си изгубих!
Дали е в блясъка на моите сълзи,
дали в уханието на чимшира се потули
или пък в детството остана да мълчи!
Тъй мъничко, а сякаш беше всичко,
навярно днес е в моята тъга!
Като красива, но ранена птичка
внезапно покосена от смъртта!
Потърсих... и парченцето намерих,
било е под купчи́нка пръст!
С любими хора спомени изрових,
боли, като разпъване на кръст!
Но днес си обещавам да ги срещам
във утрините, с първите лъчи!
В най-светъл дом от мисли да посрещам
и любовта им да пребъдва в мойте дни!
© Руми All rights reserved.
