6 jul 2006, 17:40

Парчета болка

  Poesía
876 0 10

Нямам чувството
че съм спал.
Сънувал ли съм - не зная.
Ринга ме е погълнал изцяло.
Оня с кръвта -
изригнала с ярост.
Тълпата крещи – “искаме още”!
Юмруците цепят мозъка -
разполовяват го точно.
На две. Като парче болка.
Очите са мътни
- горят.
Трудно се изказвам.
А моето тяло крещи
-  къде е  наградата?!
Това съм аз - боксьорът.
Закърмен със лудост и злоба -
един побойник от улицата,
един от  най-крайната ложа.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Майк Тайсън Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • не, разбира се! няма да спра да те посещавам дори да се возиш отзад на боклукчийската кола харесвам творбите ти и няма никакво значение какъв си. просто ми беше любопитно... и пак те поздравявам!
  • Мая, ако не съм боксьор ще спреш ли да ме посещаваш?
    Вече съм треньор.
    Благодаря!
  • въпросът беше дали Ти си боксьор в действителност
  • Благодаря!
    Дали е интересно да си боксьор? Не мисля!
  • Интересно...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...