6.07.2006 г., 17:40

Парчета болка

878 0 10

Нямам чувството
че съм спал.
Сънувал ли съм - не зная.
Ринга ме е погълнал изцяло.
Оня с кръвта -
изригнала с ярост.
Тълпата крещи – “искаме още”!
Юмруците цепят мозъка -
разполовяват го точно.
На две. Като парче болка.
Очите са мътни
- горят.
Трудно се изказвам.
А моето тяло крещи
-  къде е  наградата?!
Това съм аз - боксьорът.
Закърмен със лудост и злоба -
един побойник от улицата,
един от  най-крайната ложа.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Майк Тайсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не, разбира се! няма да спра да те посещавам дори да се возиш отзад на боклукчийската кола харесвам творбите ти и няма никакво значение какъв си. просто ми беше любопитно... и пак те поздравявам!
  • Мая, ако не съм боксьор ще спреш ли да ме посещаваш?
    Вече съм треньор.
    Благодаря!
  • въпросът беше дали Ти си боксьор в действителност
  • Благодаря!
    Дали е интересно да си боксьор? Не мисля!
  • Интересно...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...