25 sept 2008, 6:08

парфюм

  Poesía
947 0 1

Парфюм.


 

Знам, че беше там.
Усетих парфюма ти.
Почувствах присъствието ти.
Изгарящо-ледено докосна ръката ми
и глухо попита ме: "Спиш ли?"
Останах все тъй студена,скована,
прикриваща всяка нанесена рана.
Обичах те... някога.
В близкото минало.
Хлапашки, наивно и глупаво...
Но все пак те обичах...
А ти бе тъй суров, непристъпен...
Прегради издигаше и не допускаше никого.
Сега май разменихме си ролите.
Имаше нещо...
Странно, непознато, очаквано...
Обичах те, въпреки всичко...
Носеше спомен за нещо далечно, недосегаемо.
Оставяше руини след себе си,
но все тъй мощен оставаше.
Вятър нежен и буря разрушителна,
Летен ден и зима сковаваща,
ада и рая във едно събираше.
Въпреки всичко ти вярвах.
Тъй безусловно, както вярвах във призраци,
приятни бяха лъжите,
наслада оставяха след себе си.
сладки бяха и раните,
защото знаех... от тебе са.
Помня дъждовната вечер,
помня калната алея
и пейката счупена... и нея...
Помня и тебе,
погледа безочлив,
но все пак пронизващ и красив.
„Как така край? Какво ти става?”
„Пораснах”.
Изражението - гневно и грозно
Говореше повече от думите.
Уморена май бях от всичко.
Преситена бях от сладко-горчива наслада.
Алеята безкрайна изглеждаше,
валеше дъждът, мокрещ всичко наоколо.
Нахално, неспирно... както тебе.
Тъмнината изпълваше всичко.
Погледът ти блуждаеше в стаята,
дори на моменти искрен изглеждаше.
Опитваш се да влезеш във съня ми,
както аз се опитвах във твоя.
Опитваш се с обувки да се промъкнеш в душата ми.
Опитваш се... но тя отдавна е стъпкана.
Опитваш се... и падаш зад стената от мене издигната.
Опитваш се и нищо... Търсиш ме...
Но не помниш, че аз отдавна бях намерена.
Има ли смисъл?
Тихо е.
Само тишината и ти.
Пронизващо.
Тръгна си.
Остана само полъхът на един парфюм…
Чужд и далечен…

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Макар да нямаш име, искам да те поздравя за този много искрен и болезнен стих

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...