Мога и с дъха си да те стигна,
нищо, че делят ни светове,
ще се плъзна тихо, като мигла,
по ръба на твоето небе,
ще намеря някоя ключалка
и през нея ще се процедя -
зная как да ставам много малка,
като звук, попаднал в тишина,
ще се скрия в гънка старо време,
в ред от позабравено писмо,
във което още сладко дреме
драконът на минала любов, ...