Парфюм
Мога и с дъха си да те стигна,
нищо, че делят ни светове,
ще се плъзна тихо, като мигла,
по ръба на твоето небе,
ще намеря някоя ключалка
и през нея ще се процедя -
зная как да ставам много малка,
като звук, попаднал в тишина,
ще се скрия в гънка старо време,
в ред от позабравено писмо,
във което още сладко дреме
драконът на минала любов,
в ноздрите му огън ще налея
и когато цяла ме стопи,
като полъх ще се плъзна в нея,
докато в прегръдките ти спи,
ще препълня всяка нейна клетка
с пулса си, от кестен по-горчив,
ще повдигна сънните ú клепки
да те видя с нейните очи,
с нейните ръце ще те прегърна,
в устните ú ще си свия кът,
ще ме вкусиш, докато потъваш
в лоното на топлата ú плът,
а когато в сладка изнемога
вдишаш водопада от коса,
на ума ти в жадната бърлога
ще заседне моят аромат,
ще оре в уютната хралупа
лабиринти с форма „дежа ву”,
и ще питаш кой ú го е купил
този нов, но тъй познат парфюм,
и удавник, в тялото ú вкопчен,
сухо ще преглъщаш своя глад
по един, изгубил райска почва,
ангел с дъх на тъмен шоколад.
09.03.2011 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Всички права запазени
