10 feb 2009, 22:04

Паркът

  Poesía » Otra
688 0 0
Вече есен е,
но дочувам от парка,
онзи смях, онези гласове,
вече есен е,
но още виждам в парка
онези деца издаващи
щастливи викове!
А как ми липсва вечер в парка,
вървим, смеем се - без мярка!
Лятото със топлия си дъх шепти:
"Не бойте се, деца!''
Гласът му из дърветата ехти!
Паркът, там със пейката позната,
седи сама, погълната от тишината!
Гледа красивия танц на листата,

но няма го онзи смях, онова лудешко въртене,

онези мечти, стигащи до небето почти!

Няма я хорската врява,
няма я онази пръскачка.
Едно дете седи и недоумява -
защо листата няма ги след младата метачка?!
Всеки върви във различни посоки -
сякаш никой не вижда самотния парк.
Всеки със своите бръчки дълбоки,
никой не вижда самотния парк!
Едно дете седи пред парка.
''Благодаря ти!' - прошепва със поглед тъжен -
дето ме дари със щастие толкова пъти!''
И тръгва, не по своя воля,
а е длъжен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...