Паркът

10.02.2009 г., 22:04 ч.

Поезия » Друга

572 0 0

Вече есен е,
но дочувам от парка,
онзи смях, онези гласове,
вече есен е,
но още виждам в парка
онези деца издаващи
щастливи викове!
А как ми липсва вечер в парка,
вървим, смеем се - без мярка!
Лятото със топлия си дъх шепти:
"Не бойте се, деца!''
Гласът му из дърветата ехти! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Обикновен живот
Така живея, тате

... дали защото тръгна моят ден и си потъна в залеза карминен, баща ми се надвеси върху мен и тихо м...
Сънувам те

Сънувах дом. И ти дойде. Бе топло, светло и уютно. Постлахме си вечерното небе и пожелахме да е късн...
Когато те обичах...

Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »