3 may 2010, 0:15

Паркът на мечтите

  Poesía » Otra
1.2K 0 6

                   Има слънце. И много небе.
                   Спрели птици в очите на парка,
                   хвърчила, скрили смях на дете
                   във душите си пъстри и млади.

                   Има мирис на кестен и дъжд,
                   минзухарено дълги алеи,
                   малко вятър, погалил деня
                   със ръцете си пролетно бели.

                   С пеперудено волни крила
                   аз летя, уловила безкрая,
                   в този парк, възродил младостта,
                   има всичко, което мечтая.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Эоя Михова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...