May 3, 2010, 12:15 AM

Паркът на мечтите

  Poetry » Other
1.2K 0 6

                   Има слънце. И много небе.
                   Спрели птици в очите на парка,
                   хвърчила, скрили смях на дете
                   във душите си пъстри и млади.

                   Има мирис на кестен и дъжд,
                   минзухарено дълги алеи,
                   малко вятър, погалил деня
                   със ръцете си пролетно бели.

                   С пеперудено волни крила
                   аз летя, уловила безкрая,
                   в този парк, възродил младостта,
                   има всичко, което мечтая.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...