3.05.2010 г., 0:15

Паркът на мечтите

1.2K 0 6

                   Има слънце. И много небе.
                   Спрели птици в очите на парка,
                   хвърчила, скрили смях на дете
                   във душите си пъстри и млади.

                   Има мирис на кестен и дъжд,
                   минзухарено дълги алеи,
                   малко вятър, погалил деня
                   със ръцете си пролетно бели.

                   С пеперудено волни крила
                   аз летя, уловила безкрая,
                   в този парк, възродил младостта,
                   има всичко, което мечтая.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Эоя Михова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...