Спестявам, още спестявам ти
нещо, което... може би се досещаш.
Няма съм, няма от слабости,
парят ме думи и чувства горещи.
Утре денят всява ми ужас,
а вечност, вечност... с тебе мечтая.
Презирам живота, понякога луда,
че тук съм, защо ли?! Защо ли не зная!
Грешките случвам и не, не разбирам
парчетата пъзел как да сглобя.
Искам те, искам те, искам те, искам,
болка сред болките - още една.