7 nov 2007, 8:28

Пасажи във виолетово

  Poesía
840 0 11

Когато виолетов мрак се спусне

в прегръдките на девствена гора

и в порив виолетов се отпусне

поредна виолетова искра,

когато виолетово мастило

изпълни виолетово писмо,

ти, броднице неустоима,

с далечен виолетов зов,

сама във виолетовата нощ

ще търсиш виолетова любов,

изпълнена с безкрайна мощ.

Дали обаче ще намериш

любов със виолетов цвят,

или в поредица от изневери

сервираш шах и после мат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...