7 nov 2007, 8:28

Пасажи във виолетово

  Poesía
843 0 11

Когато виолетов мрак се спусне

в прегръдките на девствена гора

и в порив виолетов се отпусне

поредна виолетова искра,

когато виолетово мастило

изпълни виолетово писмо,

ти, броднице неустоима,

с далечен виолетов зов,

сама във виолетовата нощ

ще търсиш виолетова любов,

изпълнена с безкрайна мощ.

Дали обаче ще намериш

любов със виолетов цвят,

или в поредица от изневери

сервираш шах и после мат.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Станчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....