Когато виолетов мрак се спусне
в прегръдките на девствена гора
и в порив виолетов се отпусне
поредна виолетова искра,
когато виолетово мастило
изпълни виолетово писмо,
ти, броднице неустоима,
с далечен виолетов зов,
сама във виолетовата нощ
ще търсиш виолетова любов,
изпълнена с безкрайна мощ.
Дали обаче ще намериш
любов със виолетов цвят,
или в поредица от изневери
сервираш шах и после мат.
© Димитър Станчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
