7.11.2007 г., 8:28

Пасажи във виолетово

838 0 11

Когато виолетов мрак се спусне

в прегръдките на девствена гора

и в порив виолетов се отпусне

поредна виолетова искра,

когато виолетово мастило

изпълни виолетово писмо,

ти, броднице неустоима,

с далечен виолетов зов,

сама във виолетовата нощ

ще търсиш виолетова любов,

изпълнена с безкрайна мощ.

Дали обаче ще намериш

любов със виолетов цвят,

или в поредица от изневери

сервираш шах и после мат.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...