29 nov 2011, 6:09

Пашкули от спомени

  Poesía » Otra
725 0 8

кротки бели пашкули от спомени

омотани лепливо

прогонени

във гори тилилейски

окичени

по борове

на скришно

и ничии

полюлява ги вятър

унесено

вътре зреят

предпазват ги плесени

ала нещо все пак

съхранило се

и от време на време

развива се

и с въздишка

разпукват се

спомени 

пеперудено

вятърът гони ги

в безтегловност

трептят колебаят се

разпиляват се

разпиляват се

разпиляват се

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...