|
кротки бели пашкули от спомени омотани лепливо прогонени във гори тилилейски окичени по борове на скришно и ничии полюлява ги вятър унесено вътре зреят предпазват ги плесени ала нещо все пак съхранило се и от време на време развива се и с въздишка разпукват се спомени пеперудено вятърът гони ги в безтегловност трептят колебаят се разпиляват се разпиляват се разпиляват се
|
© Павлина Гатева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
