29.11.2011 г., 6:09

Пашкули от спомени

720 0 8

кротки бели пашкули от спомени

омотани лепливо

прогонени

във гори тилилейски

окичени

по борове

на скришно

и ничии

полюлява ги вятър

унесено

вътре зреят

предпазват ги плесени

ала нещо все пак

съхранило се

и от време на време

развива се

и с въздишка

разпукват се

спомени 

пеперудено

вятърът гони ги

в безтегловност

трептят колебаят се

разпиляват се

разпиляват се

разпиляват се

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...