Пасти
Нощта разпуска тъмна пелерина
и звезден лъч в косите ù мечтае -
изгубена във листопадна рима
с прозорци слепи вятърно играе.
Узряло вино в есенна утроба
изражда спомени от стари песни...
Усмивки се протягат в сънна роба
сред мириса на печените кестени.
Ревниво огънят със длани те обгръща -
на танц те кани - пожълтял от страсти...
Очите ми безсрамно те прегръщат,
а ти сервираш... два десерта... Пасти...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Михаил Цветански Todos los derechos reservados
