Пасти
Нощта разпуска тъмна пелерина
и звезден лъч в косите ù мечтае -
изгубена във листопадна рима
с прозорци слепи вятърно играе.
Узряло вино в есенна утроба
изражда спомени от стари песни...
Усмивки се протягат в сънна роба
сред мириса на печените кестени.
Ревниво огънят със длани те обгръща -
на танц те кани - пожълтял от страсти...
Очите ми безсрамно те прегръщат,
а ти сервираш... два десерта... Пасти...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
