14 dic 2022, 14:02  

Патологично

  Poesía
1.2K 11 8

Не търся правите участъци на пътя,

макар и стръмно устремени към звездите.

Жадувам острите завои,

дори надолу да ме свличат.

Не търся правилност в чертите,

а деформирани лица

(със разкривени вечно мигащи очи)

да ме връхлитат...

И искам туй патологично и отречено,

затънтено във мойте глъбини.

От равенството с другите обречено -

възкръснало от тях да ме дели!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лирично, но не романтично.
    Статично, но не идилично,
    различно, съвсем нетипично.
    Разбирам.Почти нищо лично.
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Не търся правите участъци на пътя,

    макар и стръмно устремени към звездите."
  • Много хубаво!
  • Оригинално и хубаво.
  • Лесните пътища са за слабите! Поздравления, много хубав стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...