14 dic 2022, 14:02  

Патологично

  Poesía
1.2K 11 8

Не търся правите участъци на пътя,

макар и стръмно устремени към звездите.

Жадувам острите завои,

дори надолу да ме свличат.

Не търся правилност в чертите,

а деформирани лица

(със разкривени вечно мигащи очи)

да ме връхлитат...

И искам туй патологично и отречено,

затънтено във мойте глъбини.

От равенството с другите обречено -

възкръснало от тях да ме дели!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лирично, но не романтично.
    Статично, но не идилично,
    различно, съвсем нетипично.
    Разбирам.Почти нищо лично.
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Не търся правите участъци на пътя,

    макар и стръмно устремени към звездите."
  • Много хубаво!
  • Оригинално и хубаво.
  • Лесните пътища са за слабите! Поздравления, много хубав стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...