Не търся правите участъци на пътя,
макар и стръмно устремени към звездите.
Жадувам острите завои,
дори надолу да ме свличат.
Не търся правилност в чертите,
а деформирани лица
(със разкривени вечно мигащи очи)
да ме връхлитат...
И искам туй патологично и отречено,
затънтено във мойте глъбини.
От равенството с другите обречено -
възкръснало от тях да ме дели!
© Младен Мисана All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
