14.12.2022 г., 14:02  

Патологично

1.2K 11 8

Не търся правите участъци на пътя,

макар и стръмно устремени към звездите.

Жадувам острите завои,

дори надолу да ме свличат.

Не търся правилност в чертите,

а деформирани лица

(със разкривени вечно мигащи очи)

да ме връхлитат...

И искам туй патологично и отречено,

затънтено във мойте глъбини.

От равенството с другите обречено -

възкръснало от тях да ме дели!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лирично, но не романтично.
    Статично, но не идилично,
    различно, съвсем нетипично.
    Разбирам.Почти нищо лично.
  • Поздравления за стиха ти, Младене!

    "Не търся правите участъци на пътя,

    макар и стръмно устремени към звездите."
  • Много хубаво!
  • Оригинално и хубаво.
  • Лесните пътища са за слабите! Поздравления, много хубав стих!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...