7 abr 2024, 18:19

Паулу Коелю в София

  Poesía
710 1 3

ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ

 

... като беден роднина от село,

спрял в града да си купи кибрит,

ти пристанах във София смело! –

пълен селю във профил на вид,

 

беневреци, потури, цървули,

накривен до мустака калпак! –

от „Обеля” те търсих – до „Люлин”,

от „Владая” – до „Павлово” чак,

 

а в метрото пък взе да ме втриса –

сякаш фризер ме блъсна в леда,

ако аз карах тая мотриса,

щях на село да те заведа! –

 

сещам как ме следи изпод вежда

едно – гледащо лошо, ченге –

и бакшишът ме хвърли в „Надежда”,

вместо с теб да вървим по „Леге”,

 

и за теб питах даже във ЦУМ-а,

на „Дондуков 1” – и на две,

но градът не обели ни дума! –

сякаш глътнал бе жълто паве,

 

и – нали съм си в София селю,

спах в „Подуене” – в подлеза свит...

Този стих – същи Паулу Коелю! –

ти го писах на клечка кибрит.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...