23 feb 2009, 8:10

Паузи

  Poesía
1.7K 0 11
 

  ( паузата в музиката е мълчание в смисъла на тишина )

 

 

тишина...

 

разплисква се

издиша на талази

от струните

заглъхнали

струи...

търкаля се по пода...

влачи се

и в ъгъла

безскрупулно

мълчи...

 

***

 

тишина...

 

разлистена

като разпятие...

умираща носталгия -

проклятие...

 

парира мислите

и с бързи стъпки...

прокрадва се край мен

на бавни глътки...

 

 

изпивам я

до дъно - да си тръгне...

проклинам я

след мен да се завърне...

 

 

***

 

 

а тя угасва в пръстите...

 

танцува...

 

и над клавишите

за допира

тъгува...

 

 

 

 

 

22.02.09

Пловдив

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • тиха нежна музика...а ноти са думите...
  • Благодаря Ви!

    Кадир, ти също имаш завидна сетивност!
    ... това е тишината в музиката, момента, застинал в пръстите, в очакване на идеята, която музиката ще въплъти...
    ... като очакване, но гранично, с ясни очертания и в същото време е достатъчно относително за да даде свобода в избора...
  • свириш с думите!
  • !!!
  • Страхотно! Завладяваща тишина!Дочух как нотите се разпиляха...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...