16 mar 2011, 21:48

Пазар

  Poesía » Civil
550 0 2

ПАЗАР

 

Наблизо до нас нов пазар има,

покрит и добре уреден.

И пролет, лято, есен и зима

със стока е все зареден.

 

Масите трупнати - какво няма!

Плодове разни, зеленчук.

Природната щедрост е голяма.

Аз често минавам оттук.

 

Гледам усмихнати продавачки,

любезно ме канят при тях.

Пари нямам, с ускорени крачки

бързо отминавам за смях.

 

Нявга - рядко по масите пищни

виждам надпис - някак смутен,

изглеждат ми стоките излишни.

Българска стока е пред мен.

 

Вместо да пише: "стоката вносна

от еди коя си страна,

надпис: българска, също сносна,

дори е от тях по-добра.

 

Става ми тъжно - вървя унила.

Как и защо така стана?

Къде съм аз - в страната си мила,

или нейде в чужда страна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът може да е счешен, но положението е множо тъжно,дори жялко.От плодородна градина кега строното ти е залята от вносни плодове и зеленчуци и пр. Мен ме боли, за другите незвам. Радвам се, че такава оценена поетеса идва на страничката ви.
  • Малко ме натъжи този смешен стих!
    Но пък се наситих на природната му щедрост!
    Браво!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....