Mar 16, 2011, 9:48 PM

Пазар

  Poetry » Civic
548 0 2

ПАЗАР

 

Наблизо до нас нов пазар има,

покрит и добре уреден.

И пролет, лято, есен и зима

със стока е все зареден.

 

Масите трупнати - какво няма!

Плодове разни, зеленчук.

Природната щедрост е голяма.

Аз често минавам оттук.

 

Гледам усмихнати продавачки,

любезно ме канят при тях.

Пари нямам, с ускорени крачки

бързо отминавам за смях.

 

Нявга - рядко по масите пищни

виждам надпис - някак смутен,

изглеждат ми стоките излишни.

Българска стока е пред мен.

 

Вместо да пише: "стоката вносна

от еди коя си страна,

надпис: българска, също сносна,

дори е от тях по-добра.

 

Става ми тъжно - вървя унила.

Как и защо така стана?

Къде съм аз - в страната си мила,

или нейде в чужда страна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Келешева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стихът може да е счешен, но положението е множо тъжно,дори жялко.От плодородна градина кега строното ти е залята от вносни плодове и зеленчуци и пр. Мен ме боли, за другите незвам. Радвам се, че такава оценена поетеса идва на страничката ви.
  • Малко ме натъжи този смешен стих!
    Но пък се наситих на природната му щедрост!
    Браво!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...