16.03.2011 г., 21:48

Пазар

545 0 2

ПАЗАР

 

Наблизо до нас нов пазар има,

покрит и добре уреден.

И пролет, лято, есен и зима

със стока е все зареден.

 

Масите трупнати - какво няма!

Плодове разни, зеленчук.

Природната щедрост е голяма.

Аз често минавам оттук.

 

Гледам усмихнати продавачки,

любезно ме канят при тях.

Пари нямам, с ускорени крачки

бързо отминавам за смях.

 

Нявга - рядко по масите пищни

виждам надпис - някак смутен,

изглеждат ми стоките излишни.

Българска стока е пред мен.

 

Вместо да пише: "стоката вносна

от еди коя си страна,

надпис: българска, също сносна,

дори е от тях по-добра.

 

Става ми тъжно - вървя унила.

Как и защо така стана?

Къде съм аз - в страната си мила,

или нейде в чужда страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анка Келешева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стихът може да е счешен, но положението е множо тъжно,дори жялко.От плодородна градина кега строното ти е залята от вносни плодове и зеленчуци и пр. Мен ме боли, за другите незвам. Радвам се, че такава оценена поетеса идва на страничката ви.
  • Малко ме натъжи този смешен стих!
    Но пък се наситих на природната му щедрост!
    Браво!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...