16 мар. 2011 г., 21:48

Пазар

547 0 2

ПАЗАР

 

Наблизо до нас нов пазар има,

покрит и добре уреден.

И пролет, лято, есен и зима

със стока е все зареден.

 

Масите трупнати - какво няма!

Плодове разни, зеленчук.

Природната щедрост е голяма.

Аз често минавам оттук.

 

Гледам усмихнати продавачки,

любезно ме канят при тях.

Пари нямам, с ускорени крачки

бързо отминавам за смях.

 

Нявга - рядко по масите пищни

виждам надпис - някак смутен,

изглеждат ми стоките излишни.

Българска стока е пред мен.

 

Вместо да пише: "стоката вносна

от еди коя си страна,

надпис: българска, също сносна,

дори е от тях по-добра.

 

Става ми тъжно - вървя унила.

Как и защо така стана?

Къде съм аз - в страната си мила,

или нейде в чужда страна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стихът може да е счешен, но положението е множо тъжно,дори жялко.От плодородна градина кега строното ти е залята от вносни плодове и зеленчуци и пр. Мен ме боли, за другите незвам. Радвам се, че такава оценена поетеса идва на страничката ви.
  • Малко ме натъжи този смешен стих!
    Но пък се наситих на природната му щедрост!
    Браво!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...