През празниците топли и човешки,

когато всеки сгушил се е в своя дом,

аз вдигам веждите си тежки

и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.

И образът ти светъл ме спохожда,

усмихнат, млад и тъй богат,

ти носиш в него свята сила,

несметна вяра – благодат.

Очи синеещи, дълбоки

менят се с всеки нов копнеж,

 но ти остана, мили батко,

до мен да бдиш - горяща свещ.

Във дни на трудности  и мъка

ти бе до мен и беше прав,

че моите сълзи са смешни -

,,Пази ги!“ - каза ми тогаз.

Затуй сега, когато теб те няма

до моето сърце и в моя свят,

сълзи аз искам да пролея,

но сухо е във този Ад.

(посветено на брат ми Станислав)

21.02.2012