Feb 21, 2012, 1:43 PM

,, Пази ги!"

  Poetry » Other
836 0 0

 

През празниците топли и човешки,

когато всеки сгушил се е в своя дом,

аз вдигам веждите си тежки

и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.

И образът ти светъл ме спохожда,

усмихнат, млад и тъй богат,

ти носиш в него свята сила,

несметна вяра – благодат.

Очи синеещи, дълбоки

менят се с всеки нов копнеж,

 но ти остана, мили батко,

до мен да бдиш - горяща свещ.

Във дни на трудности  и мъка

ти бе до мен и беше прав,

че моите сълзи са смешни -

,,Пази ги!“ - каза ми тогаз.

Затуй сега, когато теб те няма

до моето сърце и в моя свят,

сълзи аз искам да пролея,

но сухо е във този Ад.

 

(посветено на брат ми Станислав)

21.02.2012

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...