21.02.2012 г., 13:43

,, Пази ги!"

830 0 0

 

През празниците топли и човешки,

когато всеки сгушил се е в своя дом,

аз вдигам веждите си тежки

и изпод всички наши грешки - търся твоя брод.

И образът ти светъл ме спохожда,

усмихнат, млад и тъй богат,

ти носиш в него свята сила,

несметна вяра – благодат.

Очи синеещи, дълбоки

менят се с всеки нов копнеж,

 но ти остана, мили батко,

до мен да бдиш - горяща свещ.

Във дни на трудности  и мъка

ти бе до мен и беше прав,

че моите сълзи са смешни -

,,Пази ги!“ - каза ми тогаз.

Затуй сега, когато теб те няма

до моето сърце и в моя свят,

сълзи аз искам да пролея,

но сухо е във този Ад.

 

(посветено на брат ми Станислав)

21.02.2012

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...