Пази хората до теб!
Kолко исках да се сгуша,
днес в твоите прегръдки
и тихо, нежно да прошепна
това, което ми тежи!
Колко исках да пролея
една сълза на твойто рамо,
за да олекне мъката от нещо,
на което не си причинител.
Но времето излитна ей така,
в самота и мъка от това,
че има болест у дома,
а няма лек за нея.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ребека Иванова Todos los derechos reservados
