Kолко исках да се сгуша,
днес в твоите прегръдки
и тихо, нежно да прошепна
това, което ми тежи!
Колко исках да пролея
една сълза на твойто рамо,
за да олекне мъката от нещо,
на което не си причинител.
Но времето излитна ей така,
в самота и мъка от това,
че има болест у дома,
а няма лек за нея.
© Ребека Иванова Todos los derechos reservados