Пази хората до теб!

Поезия » Друга

1.5K 0 3

Kолко исках да се сгуша,

днес в твоите прегръдки

и тихо, нежно да прошепна

това, което ми тежи!

Колко исках да пролея

една сълза на твойто рамо,

за да олекне мъката от нещо,

на което не си причинител.

Но времето излитна ей така,

в самота и мъка от това,

че има болест у дома,

а няма лек за нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Monny (Симона Гълъбова)

Много болка си скрила в думите си... Болестите никога не идват чакани... Но трябва да имаме вяра и да бъдем оптимисти, за да не бъдем смачкани от собственото си неверие!

2010-01-25T09:08:57+02:00
bori1478 (Боряна Иванова)

Много тъжно,но хубаво написано

2010-01-24T23:42:41+02:00
zaikobaikokukuraiko (Катерина Стоянова)

харесва ми

2010-01-24T22:01:51+02:00