Пази хората до теб!

Поэзия » Другая

1.5K 0 3

Kолко исках да се сгуша,

днес в твоите прегръдки

и тихо, нежно да прошепна

това, което ми тежи!

Колко исках да пролея

една сълза на твойто рамо,

за да олекне мъката от нещо,

на което не си причинител.

Но времето излитна ей така,

в самота и мъка от това,

че има болест у дома,

а няма лек за нея.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Monny (Симона Гълъбова)

Много болка си скрила в думите си... Болестите никога не идват чакани... Но трябва да имаме вяра и да бъдем оптимисти, за да не бъдем смачкани от собственото си неверие!

2010-01-25T09:08:57+02:00
bori1478 (Боряна Иванова)

Много тъжно,но хубаво написано

2010-01-24T23:42:41+02:00
zaikobaikokukuraiko (Катерина Стоянова)

харесва ми

2010-01-24T22:01:51+02:00