13 abr 2007, 9:15

Пазител

  Poesía
643 0 3
Ангел мой, ти, краткотраен.
Постой с мене още малко.
Този миг е тъй омаен,
ще свърши, а това е жалко.

Ти си моя ангел лекокрил.
Ти ме пазиш, че без тебе няма да ме има.
За мен нов свят си ти открил.
Аз ли станах твойта Прима?

Като ангел бял над мен си ти.
Искаш много да ме шредпазиш.
Прегърни ме - така никой няма да ме нарани,
чувствата ще ми опазиш.

О, пазителю, закриляй ме от всички,
пази ме от себе си дори.
Не давай да чуя песента на чуруликащите птички,
със своите слова ме ти пои.

Пази ме тъй гневно,
сърцето нощем да не стене.
Някога това ще е потребно,
когато някоя реши от мен да те отнеме.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...